Ревността е спътница на любовта. Но това е едно сложно, многолико чувство! То включва тревога и съмнение, гняв и злоба, подозрителност и отчаяние, оскърбено самолюбие и душевна болка…
Не трябва да обрисуваме ревността само с черни краски, да смятаме това чувство недостойно за човека. Нали тя явно се родила, когато полигамията е била сменена от моногамията – любовта е започнала да придобива по-значими черти от половото влечение.
Ревността е естествена. Но нейното своеобразие се състои в това, че тя като никое друго чувство е способна да приема неестествени форми, да достига до афект, даже да се превръща в болест.
Не трябва обаче да се смята, че силата на ревността зависи от силата на любовта, и че човек колкото по-силно ревнува, толкова по-силно обича. Тук изобщо няма пряка зависимост, защото ревността е преди всичко недоверие. Колкото е по-силен в любовта собственическия мотив, толкова по-бурно се проявява ревността, толкова е по-силен гневът, желанието за мъст, за наказание. Колкото е по-силна способността за само раздаване и саможертва, толкова е по-приглушена ревността, и в нея присъства по-малко злоба, но има повече отчаяние, печал, страдание. А между тези две крайности има много други нюанси.
Ревността може да заглуши любовта и да я превърне в ненавист. И както силата на ревността не е равносилна на силата на любовта, тя също така не е равносилна на верността. Например, много от мъжете, които безумно ревнуват жените си, им изневеряват. При това не придават значение на собствените си изневери, а поведението на любовниците си асоциират с възможното поведение на съпругата си. Този мъж е в състояние да прави ужасни сцени на ревност, макар че не обича нито любовницата, нито жена си, смята двете за лъжкини и леки жени. Проявите на ревност много зависят от характера на човек, от културата на емоциите, темперамента, от общата култура. Но кога хората преминават границите, кога ревността става патология? В сложните човешки чувства и взаимоотношения е трудно да се установят някакви норми, макар че според психолозите тя се раздела на два вида.
Първият вид е присъщ за хора, които са подозрителни, недоверчиви, такива, които са склонни да виждат заговор и лъжа, да смятат, че всичките им неприятности са умишлено нагласени. Този мъж може с един подозрителен според него факт да построи цяла концепция за изневярата на жена си. А подозрителен може факт може да бъде това, че тя е закъсняла след работа, танц, поглед, или това, че тя е прекалено весела или прекалено тъжна.
Тези мъже са много чувствителни към сексуалното поведение на жена си. Ако жената избягва близостта поради някаква причина, ревнивият съпруг тълкува всичко в съвсем друга светлина. Но и появилата се активност в съпругата също го кара да бъде внимателен. Разбира се, жените също ревнуват, а понякога избухват в не позволителни или нелепи форми… Но при мъжете агресията по-често бива насочена към заподозряната в изневяра съпруга, а на жените към съперницата.
Престъпленията, почва на които е ревността най-често се случват не като избухване, а като трагически финал на предишни сблъсъци и бурни конфликти. Техен фон става необузданото поведение, неуважението, алкохола и липсата на самоконтрол.
Но ако при патологичната ревност понякога е достатъчен и най-малкият повод за подозрения, при другия вид ревност поводът напълно отсъства. Ситуациите, които са повод за ревнуване не са истински, а митични, навеяни от въображението. Дълбокият механизъм тук, видимо е същия: осъзнаване на своята непълноценност, страх да не бъде изместен на втори план. Очевидната нелепост и абсурдност на всички обвинения често предизвикват усмивки. Но, за съжаление това е нещастие, болест. Да се разубеждава човек, като се въздейства върху него с доводи е безполезно. Необходима е помощ от психиатър.
На съпрузите на такива ревнивци не им е никак лесно. Но с тази особеност на партньора (партньорката) трябва да се съобразяват! Хората, които са патологично ревниви много често изтръгват признания за някакви несъществуващи изневери, като уверяват, че истината ще ги избави от съмнения, и след това всичко ще е спокойно. И много често партньорите им си признават несъществуващи грехове. Разбира се, по този начин не настъпва покой, всичко започва с десетократна сила, а няма път за отстъпление.
Не само лъже изповедите, но и случайно изпуснатата дума може да има много тежки последствия. Понякога жената, когато иска да провери чувствата на своя приятел или мъж, или просто да го подразни, може да му даде някакъв повод за ревност. Не постъпвайте така! Това е много рисковано, т.к. зрънцата на подозренията могат да достигнат нечувани размери. И след това невинна шега, знак на внимание към някого може да се смята за проява на изневяра и да предизвика тревога или озлобяване.
Ревността е взривоопасна, с нея не трябва да си правите шеги! Не трябва човек да се вслушва в шепота на ревността, да отглежда в себе си това разрушително чувство. Не може постоянно да се говори и да се размишлява по тази тема. От това още повече се закрепя патологичната фиксация, измества се ъгъла на гледната точка и може да се развие нервно заболяване.
Ревнивия човек, който знае своя недостатък, трябва да се контролира, като вика на помощ разума си. И трябва да убеди себе си, че сцените на ревност не възвишават ничие достойнство, упреците и подозренията, а още повече с караници и скандали не можеш да задържиш любимия човек.
Разбира се, не може напълно да се преодолее ревността. Но може и е необходимо да се говори за преодоляване на ревността като черта от характера и възпитаване на степан на самообладание, която да не допуска да се стигне до грубост и озлобяване.
Ревността често говори и в поведението на детето. Сцени на ревност се случват и между братята и сестрите или към друго дете, които оспорват любовта на майката или бащата. Понякога това умилява родителите. А трябва да се обясни, че родителите обичат децата си еднакво, и че няма нищо лошо, ако и другите деца ги харесват. Много често първородното дете изпива ревност, когато в семейството се появи нов член. За да няма подобни чувства, трябва умело детето да се привлече към грижите за бебето, да не се чувства ощетено, а да се радва заедно с останалите членове на семейството.
Много е важно да се възпитават в децата нравствени качества, които да се противопоставят на ревността, - откритост, общителност, доверчивост, уважение към близките. С тези чувства, като със щит, ще може да се предпази от ревността възрастния човек.
